Те не са се виждали никога на живо.  През целия

Те не са се виждали в никакъв случай онлайн. 
През целия им живот ги разделят големи дистанции.  Той е нейната Единствена обич. Платоничната им връзка се поддържа единствено от преписка, траяла от 1914 година до 1931 година, когато той умира. Тя е Мей Зияде – поетеса и публицист. Той е световноизвестният ливански публицист, живял в Съединени американски щати, Джубран Халил Джубран.  Нека си напомним на този мекушав ден, най-нежните слова, отправени към далечната обичана. Писмата са от Форума за арабска просвета и са в превод от арабски на Мая Ценова

...Мари, на 6 януари мислих за теб всяка минута, даже всяка секунда, и всичко, което ми кажеха хората, го превеждах на езика на Мари и Джубран – а това е език, понятен само за Мари и Джубран всред жителите на този свят… Ти, несъмнено, знаеш, че всеки един от дните в годината е рожден ден за всеки от нас…
...Ала Бог ми е очевидец, че прелестните слова, които получих от теб, бяха за мен по-желани и по-скъпи от всичко, което хората могат да сторят за мен. Бог ми е очевидец и твоето сърце. А след празненството приседнахме – ти и аз – надалеч от всичко, с изключение на това, което е в самите нас. Разговаряхме дълго, изрекохме това, което може да изрече единствен копнежът, изрекохме това, което може да изрече само вярата. Сетне се загледахме в една далечна звезда и замълчахме. Сетне заговорихме още веднъж и разговаряхме до зори.  И обичната твоя ръка бе тук, върху това пулсиращо местенце, до зори.
...Ден е твоят празник, Мей, а ти си празникът на времето.
...Погледни, прелестна моя обичана, по какъв начин шегата ни води до Светая светих на живота. Когато стигнах до тази дума – „ спътница ", сърцето ми трепна в гърдите, станах и закрачих напред-назад из стаята като човек, който търси своя сателит. Колко необичайно е това, което прави с нас от време на време една едничка дума и какъв брой наподобява тази едничка дума на звъна на черковна камбана по залез. Тя пренасочва незримата същина вътре в нас от слово към мълчание и от труд към молитва.
...Казваш ми, че се страхуваш от любовта. Защо се страхуваш от нея, дребна моя? Нима се страхуваш от светлината на слънцето? Нима се страхуваш от прилива на морето? Нима се страхуваш от разпукването на зората? Нима се страхуваш от настъпването на пролетта? Но тогава за какво се страхуваш от любовта?
...Зная, че ти не би се задоволила с малко в любовта – така, както зная, че и аз не бих се задоволил с малко в любовта. Ти и аз не сме и няма да се задоволим с малко. Ние желаеме доста. Ние желаеме всичко. Ние желаеме съвършенството. Казвам ти, Мари: волята е залог за постигането и в случай че нашата воля е една от сенките Божии, ние безспорно ще реализираме една от Божиите светлини.
...Не се опасявай от любовта, Мари, не се опасявай от любовта, спътнице на сърцето ми – ние би трябвало да й се предадем макар стаената в нея болежка, блян и самотност, макар скритата в нея комплицираност и ужас.
...Чуй ме, Мари: през днешния ден аз съм в един затвор от стремежи. Тези стремежи са се родили дружно с мен. И през днешния ден аз съм окован в оковите на една стародавна мисъл – остаряла, колкото годишните времена. Ще можеш ли да останеш с мен в моя затвор, до момента в който излезем на дневна светлина; ще останеш ли до мен, до момента в който тези окови се строшат и ние се отправим свободни, волни, към върха на нашата планина? А в този момент склони челото си. Склони красивото си чело – ето по този начин, по този начин. Бог да те благослови, Бог да те пази, обична спътнице на сърцето ми. 
...Бог да те запази за обичащия те
Джубран
Източник